Ayham

Нека ви разкажа…

Изключително рядко се случва да пиша нещо за публикациите си. Като всеки човек с моята професия, по-лесно ми е да скицирам или да се изразявам в линии и цветове. Но тази мини- сесия беше малко по-различна. С това сладко бебе се срещнах преди почти два месеца при малко нестандартни условия. Видях го за първи път в бежанския лагер в Пъстрогор. Беше в ръцете на майка си, мина покрай мен по един коридор и очите ми останаха заковани върху лицето на това ангелче, а той отдалечавайки се, ме възнагради с най-чаровната усмивка на света. Сякаш наистина не разбираше къде е, какво е преживял и ще преживее. Страховете бяха само за възрастните, не и за бебетата. Догоних ги по коридора, не се сдържах, исках да го докосна и признавам, от вълнение се изчервих, кръв нахлу в главата ми и едва сдържах сълзите си. Родителите му говореха перфектен английски, а чичо му и перфектен руски. Майка му е IT инженер, а татко му писател и университетски преподавател. Толкова много ме развълнува това дете и така си мечтаех да го видя отново, че разказах за него на всичките си приятели, а вечерта го сънувах. Изпитвах огромно желание да го снимам – истинско вдъхновение.

…”Това дете е бежанец от Сирия. Довели са го през гората родителите му преди 4 месеца, за да го спасят . Къщата им е първо ограбена, след това е била и разрушена, както и целия им квартал. Вследствие на лоши условия в лагера, се разболя от пневмония и лежа в болница. Благодарение на една жена с голямо сърце, беше доведено във Варна със семейството му и им беше осигурен подслон. Дай Боже, да има щастливо детство, макар и далеч от родината си” – това на кратко е неговата история. Благодаря на Венета, че се погрижи за него и за семейството му. Желая му само късмет и много щастие по пътя, наречен живот, бил той тук, в Сирия или някъде другаде по света. Като гледам тези очи – вярвам, че го очаква най-доброто!

Представям ви, Ayham!